сряда, 14 май 2014 г.

Филмът "Заложна къща" по Деян Енев

Преди няколко години гледах късометражния български филм "Заложна къща" заснет по мотиви от разказа на Деян Енев.  Честно казано не останах очарован, поне доколкото собственикът на заложната къща Калин Бандеров, беше показан като типичен представител на мутрокрацията - бръснатата глава, бялата риза, откровеното пренебрежение към клиента. 

И въпреки, че не съм нито литературен, нито кинокритик от позицията на читател и зрител ще си позволя да се усъмня в художествените качества както на разказа, така и на заснетият по него филм. Няма да коментирам актьорската игра, така е зададено от режисьора, така са го изиграли, но откровено не ми хареса пълната неяснота и абсолютните противоречия, както и напълно неразбираемият финал. Както се оказа собственикът на заложната къща Калин Бандеров и идея си няма коя е майка му, нито пък се разбра какво послание същата се опита да му предаде чрез часовника. Елементът на мистика с влизането и изчезването е абсолютно нелогичен и макар да цели по някакъв начин да засили ефекта на финала, просто оставя в зрителя едно тъпо усещане за загубени 8 минути от живота му, прекарани в гледане на въпросният филм.

Иначе се поразтърсих из интернет за да видя как се изказват хората, изживяващи се като художествени критици и най-общо останах да гледам като натровен с гъби. То не бяха метафори, то не бяха хиперболи, то не беше светоусещане и естетическа приемственост........... Може и така да е. Но за обикновения човек докоснал се до тези художествени творби не остава нищо друго освен усещането за загубено време. А и почти всеки работил малко по-дълго време в българска заложна къща ще бъде в състояние да разкаже къде-къде по-увлекателна или драматична история. Ако все пак Ви е любопитно с какво това произведение заслужи неодобрението ми можете да гледате въпросният филм напълно безплатно в Youtube.