вторник, 7 май 2013 г.

Кратка разходка в софийските заложни къщи

В блога никога не сме представяли как изглеждат заложните къщи през очите на техните клиенти, или на хората, които никога не са имали досег с тях. За това и помолих мой приятел, който няма никакъв опит с тези институции да направи една разходка и да посети няколко софийски заложни къщи като после сподели впечатленията си. Приятелят ми пожела да остане анонимен, а по-надолу можете да прочетете разказът му за направената обиколка.

„След кратък спор със Стилян, в който той убедително защитаваше позицията си, че заложните къщи са много добро място за сключване на добри сделки, и възможност да се спести някой и друг лев реших да направя една обиколна на тези заведения позиционирани около центъра на София. Разходката ми започна от ЦУМ, като честно казано голяма част от предлагащите кредити срещу залог помещения не ми допаднаха особено още с външния си вид. За това пък на витрините им имаше не малко електроника, която привличаше вниманието ми, основно с цената си. По външен вид заложните къщи в София се различават много – има както някакви малки забутани гаражчета, стайчета, мазета и т.н. неугледни помещения така и големи офиси с реклами и брандиране на които биха завидели и най-големите ни банки.

Позволих си разглеждайки много от заложните къщи да се опитам да поговоря със собствениците им за бизнеса, за клиентите, за кризата. И тук многообразието от характери беше огромно – от откровено невъзпитани и некомуникативни типове, на които въпросите ми очевидно досаждаха до хора, с които говорих над половин час по различни аспекти на този не толкова познат бизнес. Естествено от първите не получих никаква заслужаваща вниманието на читателите на блога информация, но от вторите чух някои колкото интересни толкова и покъртителни истории.

Един от собствениците на заложна къща в района на Женския пазар ми разказа как преди няколко дни човек заложил при него телефона си1 за да може да зареди колата си и да иде на работа, за да получи заплата. Вечерта същият човек го платил и си го взел обратно. Разказа, че това не е изолиран случай, което мен лично малко ме притесни. Оглеждайки се в изложените за продажба телефони, бижута, часовници и инструменти се замислих, че зад всеки от тях стои една история за бедност и отчаяние. Особено впечатление ми направиха златните бижута – аз лично не бих си купил такова от заложна къща по простата причина, че за мен тези предмети обикновено са някакъв спомен, имат сантиментална стойност, а макар, че е на добра цена и в добро състояние то е принадлежало на друг човек и сигурно е значело нещо за него.

Клиентите, които видях вътре бяха както съвсем обикновени хора като мен така и хора от малцинствата, а и типове, които честно казано не бих искал да срещна на тъмно. Всеки е за нещо различно, някои търсят пари, други да купят нещо евтино, трети просто зяпат витрините. Интересното е че всички заложни къщи миришат еднакво. Миризмата е много сходна с това да влезеш в стара къща, в която отдавна не е живяно. Предполагам, че идва от многото вещи, които очевидно са втора употреба, но е факт, че тази миризма съществува и се усеща.

Въпреки, че не бих си купил бижу от заложната къща определено в някои от тях видях неща, които ми допадаха и определено бяха на много добра цена – такива са например актуалните телефони, които са на около 60% от цената си в магазина, велосипеди на половин цена и много добро състояние. Инструменти за дома – винтоверти, дрелки и др. подобни. В една от заложните къщи видях и косачка за трева в почти перфектно състояние, която ако имаш морава със сигурност бих си взел предвид цената, на която се предлагаше. Направо бях потресен обаче от количествата ДВД-та които видях по рафтовете. Очевидно в кризата забавленията са последното, от което българинът има нужда и най-лесно се освобождава от него.

Направи ми и впечатление, че в повечето заложни къщи клиентите си позволяваха да се пазарят за цените и на много места продавачите им правеха отстъпки. На други учтиво, но твърдо заявяваха, че цените са фиксирани и не могат да бъдат намалявани. Присъствах и на скандал между клиент и служител в заложна къща за това, че закупена от него печка се е развалила на втория ден, но това е недостатъкът на пазаруването на вещи втора употреба – рискът си е за купувача.”