сряда, 4 декември 2013 г.

Заложна къща Селина - гр. Пловдив


Реших, че трябва да помогна на приятелите ми от Заложна къща Селина - гр. Пловдив да популяризират дейността си. Все пак са едни от малкото, които полагат усилия да популяризират този сектор и не се притесняват да се покажат на светло и да заявят кои са и какво предлагат на своите клиенти. :)

вторник, 22 октомври 2013 г.

Намаляване по лихвите на бързите кредити …. Ще се отрази ли на бизнесът на заложните къщи?



Не веднъж на страниците на настоящият блог сме разисквали отношението т.нар бързи кредити и заемите срещу залог отпускани от заложните къщи. В контекста на обявеното от правителството намерение за намаляване на лихвите по бързи кредити и по-специално  на тези до 399 лв. получих не малко запитвания по електронната поща какво мисля, че ще е влиянието на подобна промяна върху кредитирането срещу залог в България.

Моето мнение е, че дори лихвите по бързи кредити да бъдат намалени под тези на лихвите, при които работят болшинството български заложни къщи това по никакъв начин няма да повлияе на обема им на работа. Основанията ми да смятам така са няколко:

На първо място напълно погрешно се смята, че бързите кредити и заложните къщи са преки конкуренти. В действителност клиентите и на двата вида финансови институции са коренно различни. Нуждите на тези клиенти са различни, причините поради които прибягват до заложната къща или до финансовата институция са различни. Навиците им по усвояването и обслужването са различни, както и мотивацията да изпълнят или не своето задължение по договора за заем или заложният билет.

На второ място структурата и на двата кредитни продукта – бързия кредит и паричния заем срещу залог се отличава. Задълженията, които произтичат от единия и от другия дълг са различни. При кредитът от заложна къща има много повече свобода в избора на поведение, което е предпочитан вариант от хора с несигурни доходи. Бързите пари от финансова институция в същото време налагат строго периодични плащания, които не би следвало да се поемат от хора които нямат сигурност в получаваните от тях суми, макар че подобни нища се случват при това често.

На трето място последиците от неизпълнението на поетите задължения са несъпоставими. Всеки е чувал вече за частните съдебни изпълнители и събирачите на кредити и при нормално работеща логика не би потърсил услугите на дружество за бързи кредити ако няма ясната идея как ще ги върне. В същото време човекът желаещ да си спести подобни приключения избира заложната къща като вариант, естествено ако има какво да предостави като гаранция за нужната сума. Ако не разполага с такова нещо търси бързите кредити и по-високите лихви, които оправдават риска на кредитора.

На четвърто място е въпросът с размера на отпусканите суми – средно в масовите заложни къщи типичният заем е 50-80 лв., докато при бързите кредити е около 300-400 лв. Това показва две различни категории клиенти – на нуждаещите се от малка сума и на такива търсещи повече пари. Тези две таргет групи от клиенти съответно в зависимост от нуждите си се ориентират към едната или другата възможност.

вторник, 7 май 2013 г.

Кратка разходка в софийските заложни къщи

В блога никога не сме представяли как изглеждат заложните къщи през очите на техните клиенти, или на хората, които никога не са имали досег с тях. За това и помолих мой приятел, който няма никакъв опит с тези институции да направи една разходка и да посети няколко софийски заложни къщи като после сподели впечатленията си. Приятелят ми пожела да остане анонимен, а по-надолу можете да прочетете разказът му за направената обиколка.

„След кратък спор със Стилян, в който той убедително защитаваше позицията си, че заложните къщи са много добро място за сключване на добри сделки, и възможност да се спести някой и друг лев реших да направя една обиколна на тези заведения позиционирани около центъра на София. Разходката ми започна от ЦУМ, като честно казано голяма част от предлагащите кредити срещу залог помещения не ми допаднаха особено още с външния си вид. За това пък на витрините им имаше не малко електроника, която привличаше вниманието ми, основно с цената си. По външен вид заложните къщи в София се различават много – има както някакви малки забутани гаражчета, стайчета, мазета и т.н. неугледни помещения така и големи офиси с реклами и брандиране на които биха завидели и най-големите ни банки.

Позволих си разглеждайки много от заложните къщи да се опитам да поговоря със собствениците им за бизнеса, за клиентите, за кризата. И тук многообразието от характери беше огромно – от откровено невъзпитани и некомуникативни типове, на които въпросите ми очевидно досаждаха до хора, с които говорих над половин час по различни аспекти на този не толкова познат бизнес. Естествено от първите не получих никаква заслужаваща вниманието на читателите на блога информация, но от вторите чух някои колкото интересни толкова и покъртителни истории.

Един от собствениците на заложна къща в района на Женския пазар ми разказа как преди няколко дни човек заложил при него телефона си1 за да може да зареди колата си и да иде на работа, за да получи заплата. Вечерта същият човек го платил и си го взел обратно. Разказа, че това не е изолиран случай, което мен лично малко ме притесни. Оглеждайки се в изложените за продажба телефони, бижута, часовници и инструменти се замислих, че зад всеки от тях стои една история за бедност и отчаяние. Особено впечатление ми направиха златните бижута – аз лично не бих си купил такова от заложна къща по простата причина, че за мен тези предмети обикновено са някакъв спомен, имат сантиментална стойност, а макар, че е на добра цена и в добро състояние то е принадлежало на друг човек и сигурно е значело нещо за него.

Клиентите, които видях вътре бяха както съвсем обикновени хора като мен така и хора от малцинствата, а и типове, които честно казано не бих искал да срещна на тъмно. Всеки е за нещо различно, някои търсят пари, други да купят нещо евтино, трети просто зяпат витрините. Интересното е че всички заложни къщи миришат еднакво. Миризмата е много сходна с това да влезеш в стара къща, в която отдавна не е живяно. Предполагам, че идва от многото вещи, които очевидно са втора употреба, но е факт, че тази миризма съществува и се усеща.

Въпреки, че не бих си купил бижу от заложната къща определено в някои от тях видях неща, които ми допадаха и определено бяха на много добра цена – такива са например актуалните телефони, които са на около 60% от цената си в магазина, велосипеди на половин цена и много добро състояние. Инструменти за дома – винтоверти, дрелки и др. подобни. В една от заложните къщи видях и косачка за трева в почти перфектно състояние, която ако имаш морава със сигурност бих си взел предвид цената, на която се предлагаше. Направо бях потресен обаче от количествата ДВД-та които видях по рафтовете. Очевидно в кризата забавленията са последното, от което българинът има нужда и най-лесно се освобождава от него.

Направи ми и впечатление, че в повечето заложни къщи клиентите си позволяваха да се пазарят за цените и на много места продавачите им правеха отстъпки. На други учтиво, но твърдо заявяваха, че цените са фиксирани и не могат да бъдат намалявани. Присъствах и на скандал между клиент и служител в заложна къща за това, че закупена от него печка се е развалила на втория ден, но това е недостатъкът на пазаруването на вещи втора употреба – рискът си е за купувача.”

събота, 23 март 2013 г.

Заложна къща Селина - гр. Пловдив



Днес на страниците на блога ще направя представяне на една от новите заложни къщи в гр. Пловдив. Заложна къща Селина е основана в края на 2012г. с основната цел да предоставя на клиентите си бързи парични заеми срещу залог на всякакви движими вещи. На пръв поглед нищо, което да не прави всяка една подобна институция на българският пазар. Това, което обаче провокира интересът ми като човек, който се занимава отблизо с този специфичен бизнес е един разговор с управителят на Заложна къща Селина  - господин Ангел Георгиев.

Направи ми впечатление много по-различната визия за това, как той възприема кредитирането срещу залог и за това каква всъщност е ролята на този вид финансова помощ за хората, които се нуждаят от бързи пари. Като основен фундамент на бизнес философията на Заложна къща Селина е залегнало разбирането, че всеки клиент е отделен случай, с отделен паричен проблем, на който трябва да бъде намерено адекватно решение. За това и служителите в заложната къща биват обучавани да изслушват внимателно клиента и да му предлагат най-добрите и изгодни варианти,за излизане от дадено финансово затруднение.

Освен индивидуалният подход към клиента, това което отличава Заложна къща Селина от другите е разбирането, че заложната къща не следва да бъда само източник на печалба за собствениците си, а основно да бъде протегната ръка във финансово труден момент за своите клиенти. Разбира се, заложната къща трябва да генерира и печалба, но същата следва да бъде използвана за помагане на други хора, които се нуждаят от пари.

Честно казано аз самият рядко срещам управители на заложни къщи, които да имат подобни виждания за дейността им, които по мое мнение най-пълно отразяват изначалната идея за заложната къща не толкова като комерсиална организация, а като протегната за помощ ръка, заложено още при създаването им от францисканските монаси през Средновековието. Подобен бизнес модел и понастоящем е успешен след близо две столетия съществуване в лицето на движението Monte de Piedad в Мексико и едва ли би съществувал толкова дълго ако не изпълняваше важна за обществото функция.

С господин Георгиев разговаряхме и за това, как би коментирал това, че клиентите, които не могат да заплатят своите заеми губят вещите си. Отговорът му беше, че реално те се освобождават от вещи, от които в момента не се нуждаят и същите отиват при друг човек, който в действителност има някаква потребност от тях. Заложната къща е само свързващото звено между двамата клиенти, като за тази услуга получава комисионна, за извършената услуга.

Поинтересувах се как той като управител на Заложна къща Селина вижда перспективите пред сектора в бъдеще, в контекста на окрупняването на бизнеса, продължаващата криза. Според г-н Георгиев, създаването на големи вериги е неизбежен процес, който ще доведе до изхвърляне от пазара на неконкурентноспособните участници. Но малките заложни къщи също няма да изчезнат. В тях все още клиентите могат да получат лично отношение и внимание, което е ценено от редовните посетители, както и по-атрактивни лихвени условия, съобразени с нуждите на отделния клиент. Все неща, които липсват при големите, изцяло ориентирани към печалбата вериги заложни къщи.

За повече информация относно дейността и услугите предлагани от Заложна къща Селина можете да посетите следния сайт - http://www.zkselina.com/

понеделник, 18 март 2013 г.

Как комисионерите крадат от заложните къщи? – част първа


Самата специфика на работата в заложни къщи предопределя това пред служителите в тях да има не малко възможности за ощетяване на техните работодатели или клиентите. Рано или късно всеки собственик на заложна къща се сблъсква с този проблем. Компромисът със служител, който краде, води до това, че целият колектив бързо възприема порочните му навици. Да се краде сам е опасно и за това решилият да злоупотреби комисионер обикновено привлича към това и своите клиенти, за да го прикриват срещу съответно отчисление. За да може управителят на една заложна къща да се бори успешно с тези вредни за бизнеса явления той трябва да познава схемите, по които може да бъде ощетен. В поредица от статии ще изложим най-често срещаните злоупотреби и способите за борба с тях.

Макар и не от най-често срещаните манипулирането на софтуера на заложната къща е проблем, който може да донесе до значителни парични загуби. Той се осъществява по три основни схеми:

№1 Кражба от служителите на паролата на администратора с помощта на програма за запис на действията на администратора и последващо манипулиране на информацията в софтуера. Чрез специални програми се записват паролите за достъп до програмата и в последствие се променят данни за срокове, лихви и размери на заема.

Контрамерки: За предотвратяване на кражбата на пароли е необходимо периодично да се прави проверка на установените на компютъра програми, за да се провери има ли инсталирани програми за запис на действията. За съжаление обаче много от съвременните програми могат успешно да се скрият и проверката за наличието им е почти невъзможно. Единственото решение е паролата да не бъде въвеждана от клавиатурата на работния компютър. Това може да стане или чрез виртуална клавиатура или достъп от друг компютър, който е изцяло под контрола на администратора и служителите нямат достъп до него.

№2 Недобросъвестният служител търси помощ от програмист за да получи достъп до редактиране на данните в програмата на заложната къща.

Контрамерки: Използване на програми с високо ниво на криптиране, които даже опитен програмист да не може да пробие. Следва да се търси помощта само на проверени разработчици на софтуер и да се следи дали служителите в заложната къща няма да потърсят контакт с него. Установката на програмата на отдалечен сървър и високата степен на шифровка са гаранцията, че странични програмисти не могат да получат достъп до софтуера, а по този начин се гарантира, че в случай на установен пробив кръга от злоумишленици се стеснява до разработчиците на софтуера.

№3 Възможност служителите свободно да редактират записите в програмата.

Контрамерки: Използването на софтуер, в който няма възможност служителите от най-ниско ниво да редактират въведените данни, а също така и записваща всяко едно действие на потребителите с различно ниво на достъп.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА ……………….

сряда, 6 март 2013 г.

Оборудване за заложна къща


Какво ни е необходимо като оборудване и консумативи за откриване на заложна къща?

На първо място за откриване на подобен обект е задължително да се снабдим с компютър. Въобще не е необходимо да бъде някакъв супер скъп и с невероятни характеристики модел. Модел със средни параметри годен да работи без проблем със стандартните офис програми и специализирания софтуер за кредитиране срещу залог е напълно достатъчен. Като периферия минимумът е лазерен принтер или още по-добре бюджетно мултимедийно устройство, включващо също така копир и скенер.

На второ място се нуждаете от касов апарат – съвсем обикновен, без никакви особени екстри. Но ако желаете можете да  свържете софтуера с фискалното устройство и да си спестите една ръчна операция. Тези фискални устройства обаче струват по-скъпо, а и не всеки от разпространените софтуери за заложна къща ги поддържат.

Основен инструмент в заложните къщи е електронната везна. За средностатистическият обект всяка везна в диапазона 80 -150 лева е достатъчно добра и на пазара има предостатъчно предложения. Ако обаче заложната къща се занимава примерно и с оценка на диаманти везната трябва да бъда много по-прецизна и съответно по-скъпа.
На следващо място комисионерът трябва да има на разположение реактиви и инструменти за проверка на бижута – камък за натриване, различни пили, реактиви за различни проби на злато, сребро и платина.  Като незадължителни инструменти са така наречените златарски звезди и уред за мерене размерите на пръстените. За заложните къщи работещи с техника е необходимо да се предвиди по-голямо пространство за складирането и. Също така е необходимо за има на разположение различни тестери на напрeжението, колонки, дискове, адаптори, предходници, батерии за дистанционните и т.н.

Офис мебели – в зависимост от помещението се избират и мебелите. Специална мебелировка не е необходима – важно е да е удобна за съответната работа. Канцеларските материали също са стандартни – моливи, химикали, хартия, перфоратори, телбод, класьори и др. Към помещението има също изисквания – да се състои от търговска зала и от склад. За бижутерските заложни къщи е необходимо не повече от 20 квадратни метра, но ако работите и с техника то трябва да бъде по-голямо.

Не подценявайте сигурността на офиса и ценностите в него. В предишна статия разгледах по подробно този аспект /виж Сигурността в заложните къщи/, за това ще се спра съвсем накратко върху изискванията – задължително е да има сейф за бижутата, сигнално охранителна и пожароизвестителна техника. Не следва да се допуска наличие на стени само от гипскартон. В случай, че има такива и наемодателят го допуска се практикува армиране на стените от вътрешната страна с мрежа от арматура с дебелина до 18 милиметра.