сряда, 23 май 2012 г.

Как да регистрираме заложна къща?


Много често хората решили да стартират бизнес с кредитиране срещу залог питат каква правно-организационна форма трябва да има юридическото лице и има ли специални изисквания за тях? В настоящата статия ще се опитам да дам на възможно най-достъпен език какво всъщност следва да се направи, за да се регистрира заложна къща.

В зависимост от това дали собственикът е един или пък няколко се избира формата на Еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ или Дружество с ограничена отговорност /ООД/. Съществуват и заложни къщи регистрирани като акционерни дружества или еднолични търговци, но това са изключително редки изключения от правилото.

Не рядко се задава и въпросът съществува ли законово изискване за минимален капитал за учредяване на дружество, което ще отпуска обезпечени с движими вещи кредити. Отговорът е, че не съществува подобно изискване и правния режим е същият като за останалите дружества с ограничена отговорност за които търговския закон в своя чл. 117, ал. 1 установява минимален капитал в размер на 2 лева.

Съществува обаче законово изискване в името на фирмата да е включено словосъчетанието „заложна къща”, което е регламентирано в чл. 3, ал. 5 от Наредбата за дейността на този род институции. По тази точка най-често задавания въпрос е дали може вместо единственото число във фирмата може да се изпише формата в множествено – „заложни къщи”? Както показва практиката това не е проблем и е често срещано особено при дружества, които имат по няколко офиса.

Това са основните моменти при регистрацията на едно дружество с ограничена отговорност, което ще извършва дейност като заложна къща. Останалото е като при всяко друго дружество – учредителни документи, вписване в търговския регистър и данъчна регистрация. Въпреки, че на пръв поглед не е кой знае колко сложно моят съвет е да се потърсят услугите на квалифициран и запознат с материята адвокат, с което да се избегнат ненужни усложнения и забавяния при регистрацията поради пропуски, които лесно могат да бъдат избегнати.

За още правни услуги касаещи дейността на заложните къщи можете да се обърнете към адвокат Лазар Белев и неговия юридически екип.

вторник, 1 май 2012 г.

Иззетите вещи и заповедното производство по ГПК


Както неколкократно съм споменавал в блога си ескалиращата битова престъпност води до това, че в българските заложни къщи продължава да се увеличава дела на заложените крадени вещи, а от там и дела на тези, които биват изземвани от полицията, от което се търпят и съответните загуби. В предишна статия разгледах един от начините за преследване от страна на заложните къщи на недобросъвестните клиенти по наказателно-правен път /виж „Трябва ли заложните къщи да преследват клиентите залагащи крадени вещи?"/, а днес ще разгледам без да влизам в прекалени детайли и възможността за възстановяването на загубите по гражданско-правен път.

Гражданско процесуалния кодекс дава право на заложната къща в своя Чл. 417, т. 6 да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника. „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите”. По своята правна същност заложният билет е договор за залог и като такъв заложната къща може да поиска издаването на заповед за изпълнение на негова база, когато дадена вещ бъде иззета от разследващите органи. Естествено, същия този заложен билет трябва напълно да отговаря на изискванията на Наредбата за дейността на заложните къщи и да бъдат надлежно попълнени и подписани договорната част и декларацията. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е по образец, просто трябва да бъдат попълнени имената на ищеца, ответника, компетентния съд, размера на претендираното парично вземане и оригинал и копие от документа, на който се основава претенцията – заложен билет и декларация + копие от протокола за доброволно предаване, както и съответната държавна такса.

От тук нататък има два варианта – в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение  длъжника да не възрази и тя да влезе в сила, да се образува изпълнително дело и длъжника да се сблъска с частните или държавни съдебни изпълнители. Втория вариант е да възрази и тогава заложната къща да бъде принудена да предяви иск за съществуването на вземането си. Подаването на възражение в конкретния случай не спира изпълнението.

Целта на това производство е максимално бързо кредитора да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника, за да може да потърси парите си по законов ред. Следва да се има предвид, че горепосоченото описание на процедурата е съвсем общо и има някои нюанси, във връзка с което е и моя съвет да се обърнете към добър адвокат, за да не бъдат допускани излишни грешки. Самото производство по издаване на заповед за изпълнение не е от най-трудните и всеки средно интелигентен човек би се справил и сам, но в случай, че срещу заповедта бъде подадено възражение и се налага подаването на положителен установителен иск за съществуване на вземането най-добре да потърсите квалифицирана юридическа помощ.